Община Ситово е разположена на територията на област Силистра, а в нея се намира село Гарван. Доктор Живка Въжарова е един от хората, благодарение на чиито записки и бележки до нас достигат сведения преди всичко за старото селище. В продължение на дълги години Въжарова е главен ръководител на провежданите в района разкопки. Поне за период от два века – между четвърти и шести, съществува местност с името Градището. Тя се явява селище от средновековен тип, а когато разкопките приключват, то е консервирано. Неопределен вид орел и колхидски фазан са открити по тези места, но не като съществуващи видове. Това става след анализ на костни останки, а за науката са вписани и техните латински наименования. Карван на турски значи сняг и именно това е една от хипотезите относно името на селото. Става дума за снежното натрупване по пътищата, в резултат на което турски паша се принуждава да остане да живее тук.
По-логично обаче изглежда другото обяснение, свързано с годините на седемнадесети век. Селото се нарича Гарван поради факта, че във въпросния период големи гарванови ята нападат реколтата на селяните и я унищожават. Данъкът джизие пък става повод селото за пръв път да се спомене в един османски регистър на османската империя през 1620-та година. Каргъ вероятно е старо име на селото, като с това име го откриваме през 1676-та година. Селото по това време разполага с едва десет на брой къщи. 18 турски и 56 български домове има тук съгласно данните от османски документ, който излиза през 1731-ва. Колонистите куцовласи и местното население влизат в остри сблъсъци и противоречия в периода между 1919-та и 1940-та. Тогава румънците се опитват да наложат самоуправление, а главен обект на техните действия става Добруджа. Русан Тодоров Сертев прави важна покупка само две години след събитията от 1940-та и става собственик на първата вършачка. Това е първата за целия регион, а осем години по-късно тук вече има и комбайн. По това време се извършва и масовото влизане на хората в трудовото стопанство. Три години по-късно селото е водоснабдено, а след още 13 вече има и електрификация.
От Гарван до главния път се прокарва шосе, като в тази инициатива активно участие взима местното население. Това е през 1932-ра година, а истински асфалт за пръв път се полага през 1964-та. Поп Константин през 1941-ва се превръща в първия собственик на радио, като това е бащата на известния Казимир Попконстантинов. Енчо Тодоров Енчев през 1964-та може да се похвали, че е първият човек от селото със собствена кола. За историята е запазено и името на този, който пръв се сдобива с телевизор – Георги Димчев. Годината 1946-та е свързана със създаването на ТКЗС – като производството на зърно и лозя са две от основните занимания там. Разбира се, дава се предимство и на гледането на животни. Полевъдна и зеленчукова бригади работят в полза на стопанството, а дванадесет стада овце с 200 броя всяко и една кравеферма допълват картината. Над две хиляди е броят на хората в периода 1970 – 2000-та, а работят общо три ферми за птици и четири свинарника.
